сряда, 14 юли 2010 г.

Emil Dimitrow



Посрещане
Румяна Русева

Срещна ме на стъпалата,
чакаше ме там и аз щастлива
се пробудих, а той бе съвсем сам.
Не бях го срещала преди,
добър човек от планината,
за пръв път го видях ,
срещнал ме на стъпалата.

Лицето му макар и тъмно,
излъчваше сияйна светлина-
живеше ли с ангелите ? –
Може би да...
Погледна ме с любов и каза:
-Искам да съм с теб,
да ти помогна в мрака.

Сърцето ми замря – никой
не беше говорил така -
бях толкова тъжна,
бях толкова сама
но не му казах, че отчаяно
търсих тезе стъпала.

А този път бе труден и стръмен –
щях да умра...
Но той ми подаде ръка и попита:
-Ще ме вземеш ли се теб да летя?

И каза ми още:
- Дойдох за този полет.
- Няма да бъде лесен,
предполагам! - рекох
и го погледнах.
- О. да ! – отвърна ми с усмивка той.
И като ангел засия .


I met him

by Rumyana Russeva

He met me at the staircase
waiting for me there
and I felt so happy…
and I was awakened..
I had never met him before –
it was the first time I saw
a nice man of the mountains

His face, even dark was bright –
maybe he lived with the angels…
and it was all right.
He looked at me with loving eyes
and said, “I want to be with you.
I want to do something for you.”

My heart sank – for nobody
wanted to help me before –
I had felt lonely and sad…
I didn’t tell him how desperately
I was looking for that ..
The staircases of my path were so steep,
I thought - yes I would die…
But he gave me a hand and then asked,
“Would you take me with you to fly?”

He said as well,
“Yes, I came to invite you for this flight!”
“It won’t be easy”, I guessed.
But he only smiled in response,
: “Oh, surely, yes.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар