понеделник, 12 юли 2010 г.

Liberta ( Albano / Mariana Pashalieva



Снегът на спомена
Александър Михайлов

Снегът на спомена вали...
с духа си стоплям твойте длани -
далеч от погледите зли
и бог закриля любовта ни.
Очите ти излъчват смях,
красят на утрото покоя,
кажи нали не те е страх
да тръгнеш с меня да бъдеш моя?
Под снежната виделина
замира шепотът ни кратък,
свенлива си като луната
и като грешница в зачатък.
Безбрежна белота блести
в желанията ни предишни.
Дали щастливи сме? Дали
ще свърши бялата ни зима?
Снегът на спомена вали
в мелодия неотразима.

La neve dei ricordi

Aleksandar Mihailov

Cade piano neve dei ricordi,
Mio fiato fa tuoi mani calde,
Mettiamo fuori sguardi falsi,
Dio,proteziona quell'amore.
Gli occhi tuoi emittano la gioia,
Danno colorito del mattino,
Dimmi che non senti la paura
Di partir con me, di stare mia.
Soto la ombrella della neve
Muore il sussuro nostro breve,
Timida sei come luna rossa,
come uno vizio nascosto.
Senza fine bianco come neve
Splende desiderio da prima,
Bianchi come nostri primi sogni
Siamo di nuovo a ventenne.
Siamo noi felici? - solo dimmi,
finira l'inverno nostro bianco,
Neve dei ricordi piano cade,
Canta melodia che esiste.

Trnaslated by Emiliya Kazandvieva

Няма коментари:

Публикуване на коментар